В последните години развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници у нас е като в Дивия запад, включително и с липсата на “хепиенд”, и причината за това е отсъствието на държавата, която има основна функция да регулира, да сложи правила и ред. Това коментира пред Investor.bg д-р инж. Димитър Белелиев, основател на „АмонРа Енерджи“ АД. “Надявам се краят да не е толкова печален и то не само за инвеститорите, а за целия сектор на енергетиката и всички, които го използват”, допълни той в разговор за предизвикателствата пред възобновяемата енергия у нас.
Зеленият преход, енергийната ефективност, ESG политиките и търговията с енергия ще бъдат във фокуса на енергийната конференция на Investor.bg Energy of Tomorrow на 19 март в Интер Експо Център в София.
– Г-н Белелиев, какви проблеми има да решава зелената енергетика. Насити ли се пазарът с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)?
– Енергетиката трябва да бъде зелена, колкото се може по-зелена, и да използва възобновяеми енергийни източници, защото това е най-евтиният начин за производството на електроенергия, ако изключим ядрените централи. Зелените централи имат дълъг живот – примерно една водна централа е нормално да работи 100-120 години, за слънчевите централи животът на панелите е 25 години, а след това могат да бъдат сменени и тя да продължи да работи и т.н.
Това показва, че тези мощности не са никак лоши, но се развиват изключително неадекватно спрямо географските дадености на страната. Дори и не споменаваме водни централи, водния сектор като цяло, който трябва да се развива. Вижте Гърция – в нашите представи тя е просто едно море и сухи области, но има повече инсталирани хидромощности от нас, което говори, че ние нещо бъркаме.
Изглежда ВЕИ секторът се развива много хаотично и се насочваме основно към фотоволтаиците. Не използваме потенциала на геотермалната енергия, която може да бъде използвана ефективно за отопление и да намали разходите за газ. Това са проекти, които трябва да се развиват на общинско ниво, но подкрепени от държавата, които проекти да отопляват, или подобряват отоплението в градовете. Ако София бъде отоплена от алтернативни източници, потреблението на газ може да намалее съществено, защото Топлофикация “София” е най-големият потребител у нас.
Фотоволтаиците се строят на тези места, където няма никаква нужда от тях – по полетата или поляните, където няма потребление. Унищожаваме земеделска земя, чието предназначение не е това, а около София и други центрове паркове почти няма. Най-големият потребител на електрическа енергия е София. Има много запустели предприятия, урбанизирани зони, където могат да бъдат поставени соларни панели.
Инж. Димитър Белелиев
Д-р инж. Димитър Белелиев има над 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. От 2002 г. е председател на съвета на директорите на „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ) ЕАД, както и на други дружества от енергийния сектор. Участвал е в управлението на „Енергоремонт холдинг“ АД, „Енергоремонт Варна” АД и „Енергоремонт Русе” АД. През 2020 г. основава „АмонРа Енерджи“ АД – сертифициран център за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика. Завършил е Техническия университет в София, магистър по икономика със специалност „Енергиен бизнес“, от Университета по национално и световно стопанство (УНСС). Автор е на ред публикации по теми, свързани с енергийната сигурност.
– Има ли България потенциал за покривни панели?
– Това е най-добрият вариант за инвестиции за държава с нашите географски дадености. Отново ще Ви дам пример, но този път с Германия – страната има инсталирани слънчеви мощности с капацитет от над 55 гигавата. За сравнение, през 2025 година вероятно у нас капацитетът ще достигне 5 гигавата. В Германия допреди три години соларни централи с мощност над 20 МВт бяха по скоро екзотика. Основните мощности са върху покривите на потребителите. Така производството е близо до потреблението – основен принцип за енергетиката.
Големият проблем на България е, че има голям брой големи централи, които се балансират трудно, а когато работят в режим “спри – тръгни”, това създава предизвикателства за цялата енергийна система – трябва да мислим как да ги балансираме, да изграждаме батерийни мощности, ПАВЕЦ и т.н., което е скъпо. За мен е огромна грешка, че не се набляга на покривните соларни панели. Централите трябва да са близо до потреблението.
– Но как може да се регулира това?
– Тук е ролята на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той трябва да може да определя зоните, където да се развиват соларните централи и да дава разрешения за изграждането им там, където е нужна електроенергията. Това се постига с организиране на открити търгове за разпределяне на капацитет. Не е правилно всеки да изгражда соларни мощности, където си поиска. Ролята на държавата не е да управлява, а да регулира пазара, да определя правилата на играта. Целта е всички да печелим от зелената енергия. Сега не виждам къде е държавният интерес от развитието на сектора и какво печелим ние като потребители.
– От тази гледна точка може ли зелената енергия да бъде предизвикателство за пълната либерализация на енергийния пазар?
– Никакво предизвикателство не е. Либерализацията е дълго и изкуствено забавена мярка, която трябваше да бъде направена преди много време. Не може повече от една трета от потребителите да бъдат на фиксирани цени. Как ги стимулираме да променят начина си на живот, на потребление с ниската, фиксирана цена на тока? Да бъдат просюмъри (едновременно производители и потребители на енергия, бел. ред.)? Както е записано в старите учебници по икономика – пазарът лекува всичко.
Ако държавата иска да подкрепи уязвими потребители, тя може да го направи по много други начини, а не чрез цените.
– Как виждате ролята на ядрената енергетика в микса през 2035 година?
– Все още не виждам ясна стратегия за ядрената енергетика. Не знам кога и как Westinghouse ще се справят с работата по новите мощности в АЕЦ “Козлодуй”. Това ще им бъде един от първите проекти в такъв мащаб. Но нямаме алтернатива в момента. Допълнително тече масирана кампания по “обругаване” на ядрената енергия, което не е правилно.
– Могат ли малките модулни реактори да са част от микса?
– Малките модулни реактори са нещо чудесно, но трябва да бъде решен проблемът с безопасността. Дали си направил една централа от 2000 мегавата ядрени мощности, или от 20 мегавата, проблемът със сигурността е един и същ – една и съща “атомна бомба”.
Много ми се иска тези реактори да се развиват, но, за съжаление, малките ядрените централи са лесни мишени.
– Вашата компания “АмонРа” предлага различни продукти, какви са плановете Ви за 2025 година?
– “АмонРа” се развива с прилични темпове. Оборотът ни за миналата година е същият като преди 2 години – над 50 млн. лева, но при много по-ниски цени на оборудването. Първите 2 месеца на 2025 година също започваме много силно. Надяваме се тази година да започнем и строежа на нашата логистична база в Шумен. Преди 6 месеца възобновихме работа в Украйна. Като сравнително нови продукти предлагаме зарядни станции за автомобили – AC и DC. До два месеца ще пуснем на пазара и решения за отопление и охлаждане – термопомпи.
– Къде виждате нишите, които могат да донесат успех на електроенергийния бизнес?
Очакваме значителни промени на пазара в нашия сектор – доставка на оборудване за ВЕИ. Заради резкия бум в сектора навлязоха доста случайни хора и фирми. Предстои да останат само тези, които работят професионално.
– Г-н Белелиев, Вие ще участвате в нашето събитие “Energy of Tomorrow”. Каква е Вашата мотивация да бъдете част от дискусиите?
– Искаме да подкрепим медиите, които говорят истини, затова сме част от форума.